Лазаров ден е един от най-любимите ми пролетни празници.Любим ми е не само, защото природата се събужда за нов живот и всичко избухва в цвят, а защото го свързвам с много мили и топли спомени от детството.Имаше време, когато селата не бяха пусти и тъжни, а бяха изпълнени с живот и ние градските деца обожавахме да ни изпратят на село при баба и дядо. Едно време нямаше социални мрежи от които да разбереш кой на кого е роднина и единственият начин бабите седящи на пейките пред къщите си да разберат кой си, беше, като ти зададът въпроса "Ти чия си?" Е аз бях внучката на Лазар от Мирковци. Дядо всъщност се казаше Трифон, но всички го знаеха като Лазар, защото когато бил млад обикалял на Лазаров ден заедно с лазарките.На този ден баба ни обличаше в носии, които пазеше в старият скрин, слагаше ни венчета от цветя и с кошнички в ръка обикаляхме приятели и роднини из цялото село. Преди да имам баба на село, понеже и тогава бабите ходеха на работа, аз имах прабаба на село....
Нещата такива, каквито се случват в моята кухня